G&G Селен 200 мкг – 120 капсули

Както е известно, селена предпазва клетъчните мембрани, чрез детоксикацията на пероксиди и други свободни радикали. Подобно въздействие оказва ензима Глутатион пероксидаза (Glutathione Peroxidase), който също е в тясна взаимовръзка със селена. След като било установено, че микроелементът участва в молекулата на този ензим, били идентифицирани общо осемнайсет т. нар. селеноензими или селенопротеини. Глутатион пероксидазата предпазва червените кръвни клетки и клетъчните мембрани от нежелани взаимодействия с разтворимите пероксиди, а освен това има способността да регенерира оксидирания витамин Е в микрозомалните мембрани. Именно зависимостта на глутатион пероксидазата от селена, обяснява антиоксидантното действие на жизненоважния микронутриент.

Освен всичко изброено, достатъчния прием на селен е от изключителна ажност за ефикасността на енергийния метаболизъм и съпротивата на организма срещу вирусни инфекции.

L-селенометионинът е стабилна органична форма на селена, по-абсорбируема от неорганичните форми (като натриев селенит или селенат, например).

Той представлява селеноаминова киселина, при която сярата е заместена от селен в молекулата на метионина. Според изчисленията, този естествен компонент на диетата, съставя най-малко половината от количеството селен, приеман чрез храната. Подобно на някои други форми, като селеновите соли и органичните селенови съединения, L-селенометионинът се абсорбира лесно от стомашно-чревния тракт. В ред научни изследвания с хора и животни, приемали храни с недостатъчно съдържание на селен, било установено, че бионаличността на микроелемента селен в L-селенметионина била приблизително 1,5 до 2 пъти по-висока, отколкото в неговите неорганични форми (натриев селенит или селенат).

Клинични приложения на селена (L-селенометионин)

Антиоксидантна защита – Минералният микроелемент селен, както беше споменато по-горе, участва най-вече като компонент на антиоксидантния ензим глутатион пероксидаза, който съвместно с витамин Е предпазва клетъчните мембрани от вредното въздействие на свободните радикали. Той присъства в особено висока концентрация в спермата и тестисите. При двойно сляп експеримент със стерилни мъже било установено, че допълнителният прием на селен подобрява мотилитета на сперматозоидите и повишава оплодителната им способност.

Клетъчна защита – При двойно сляп експеримент с повече от 1300 човека, които приемали по 200 микрограма селен дневно в продължение на 4,5 години, в експерименталната група бил регистриран 50% спад в смъртността при болни от рак, в сравнение с плацебо групата. При друго изследване било установено, че при групата, която приемала най-голямо количество селен, ракът на простата се развивал до напреднал стадий с 65% по-рядко, отколкото в групите, които приемали по-малки дози.

Подсилване на имунната система – Участието на селен при производството на Глутатион Пероксидаза влияе на всички аспекти на имунната функция. Допълнителният прием на селен подсилва и/или възстановява имунната функция, поради което може да понижи риска от развиване на вирусен хепатит при хора със селенова недостатъчност. Също така стимулира функцията на белите кръвни клетки и тимусната жлеза.

Претивовъзпалителен ефект – Нивата на селен и глутатион пероксидаза са ниски при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, екзема и псориазис. Ензимът глутатион пероксидаза е изключително важен за ограничаването на провъзпалителните простагландини и левкотриени.

Регулиране функцията на щитовидната жлеза – Селенът участва и в производството на хормони от щитовидната жлеза. Според последните изследвания микроелементът е полезен при лечението на автоимунни заболявания (като Автоимунен тиреоидит на Хашимото). Селенът е от решаващо значение за производството на хормона Т-4 (тироксин), както и за неговото превръщане в активната форма Т-3 (тиронин).

Предпазване от катаракт – Развиването на катаракт се дължи основно на вредното действие на свободните радикали. Лещата на окото се нуждае от поддържането на определени нива на ензимите супероксид дисмутаза, каталаза и глутатион пероксидаза. При клинични изследвания е установено, че у заболелите от катаракт нивата на селен са занижени.

Предпазване на сърдечно-съдовата система – Допълнителният прием на селен ускорява свързването на холестерола с липопротеините с висока плътност и възпрепятства образуването на атеросклеротични плаки. Цялостния благотворен ефект за сърдечно-съдовата система се дължи основно на антиоксидантния ефект на ензима глутатион пероксидаза.

Бременност и пренатална грижа – Селенът е от жизненоважно значение за правилното развитие на зародиша. Установено е, че нивото на микроелемента е много ниско при новородени с ниско тегло.

Взаимодействия: Селенът си взаимодейства с медта – недостигът на мед предизвиква понижаване в активността на глутатиона. Много токсични елементи, като олово, кадмий, живак и злато са антагонисти на селена.

Както стана ясно по-горе, селенът взаимодейства и с аминокиселината метионин. В храната селенът присъства под формата на селенометионин. В случай на метионинова недостатъчност би могла да бъде ограничена ефикасността на селена в тази форма. Допълнителният прием на селенометионин може да реши този проблем.

Недостигът на витамин Е и на селен повишава податливостта на полиненаситените мастни киселини на увреждания от страна на свободните радикали.

Забележка: Селеновия дефицит в човешкия организъм е познат още като Болест на Кешан. Симптомите й са изсъхване, лющене и пигментация на кожата, опадане на косата, побеляване на плътта под ноктите, мускулен дискомфорт, болки и кардиомиопатия. Често срещани са смущенията във функцията на щитовидната жлеза и репродуктивната функция, както и понижените съпротивителни сили на организма срещу коксаки-вируси.

Известни противопоказания: Няма.